Фантазия

Тя тихо при мене дойде
и тихо на ухо ми прошепна,
ще те взема при мене дете,
ще те взема недей ме поглежда.

Безмълвен пред нея стоях,
тя беше различна и мила
с образ красиво излят,
Смъртта беше толкова мила.

Не беше черно нейният цвят,
тя дойде с цвета на дъгата
и с ръката си нежна за миг,
отне от мен самотата.

Сега имам приятели много
в тъмните земни простори,
не беше ми зле в този свят
тук където тя ме затвори.

Тъгувах за своите близки,
тъгувах за брат и баща,
тъгувах за своята майка,
но тя вече беше Смъртта.

С годините бавно разбирах,
че живота ми бил е лъжа,
на приятели мои отмивах
на чуждият гръб аз греха.

Не дойде за мене деня,
не молех аз да го видя,
защото с мойта майка Смъртта
живях аз без да обидя.

Забравих си вече лика,
той вече не беше ми нужен,
сега в сянка седя,
не мисля, че съм осъден.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Стефан Кехайов
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-04-10
прочитания: 85
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43682
   Съобщения: 185484
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61818
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581