Истината

Сърцето ми е къс стомана.

В очите ми - кристал блести.

Душата ми - тъй чиста и неразгадана,

отчаяно с болката се бори и гори.

Сълзи не мога да проливам вече,

безпощадна бе и любовта...

Какво остана ми - това е...

Остана ми едничка гордостта.

Загубих много, а какво спечелих...

Вечер съм така сама...

Загубих приятели и хора скъпи,

спечелих злоба, интрига и лъжа...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf