За мен ли беше тостът? Или самоПороят се изплези от приличие...Избърза есента. Пристигна рано.Бях още босонога. Бях момиче...
Събудих се започната. Със маскаОт нещо неизплакано в сърцето си. Приличаше на хлипане. На тласък, На чужда хладина зад раменете ми...
Приземно е. И ниското е театърЗа тихото ни, дневно съществуване.Дъждът се преоблече... като вятър.Усмивката ми върна. На сбогуване.