Мрак е навън,
тихо е
в църквата,
светят иконите,
плачат
неистово
с восъчни сълзи, 
от свещите
тихо се стичат 
стенания
на забравен 
от хората Бог.

Отвън,
на кубетата,
смеят се дяволи,
хиляди дяволи,
пригласят им 
вещици
и вътре е мрак,
в църквата
тихо е,
плачат иконите.
Парещо
восъчно.

Тъжно
свещИте догарят,
капещи,
стенещи,
молитвено,
пеят камбаните
плачещо
истински.
За Бога!
Забравен от хората!