|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Човекът попита Слънцето:
Слънце. Живо Слънце. Разстила соковете си във всички жили. Червеи. Птици. И Хора. Човекът попита Слънцето: Защо сме нужни, ако не оставяме нищо от себе си. Защо, Живо Слънце? Защо разстилаш соковете си във всички жили? Слънцето проплака и се превърна в електрон и попита Безкрая: Безкрай, Жив Безкрай... Защо разстилаш соковете си във всички жили? Вселени. Галактики. Звезди. Безкрая се обърна към Бог... И Бог се позна в Огледалото
Въпросът се превърна в измама, а отговорът в Отражение...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: karlos
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-11
прочитания: 85
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46742
Съобщения: 197452
Лексикони: 2130
Коментари: 70352
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
