Изрежи ми мъничко любов от своя сутрешен вестник

Стоим на масата лице в лице...
Мълчим... И отпиваме от чашите с кафе...
Няма погледи, ни стонове дори...
Всяка сутрин все така седим..
А отвън все тичат двама млади,
прегърнати под вестник стар,
Дъждът ги гони тихомълком,
Но те имат мъничък подслон,
И нищо друго в този миг не ги тревожи,
щастливи са и мокри те...
Но щастието на три етажа по-високо
Ще си отиде след година, даже две...
И изгубиха са тез моменти, на влюбени прекрасни дни...
Остаряхме твърде бързо или пораснахме в желанията си...
И сега аз тъжно пия сутрешното си кафе...
А ти пушиш своята цигара,
уж си близо, но на хиляди километри от моето сърце стоиш...
Сега е просто навик... Задължение, наложено от неписани закони...
Ти търсиш щастие си в сутрешния вестник,
А аз в утайката на сутрешното си кафе...
Не можеш нищо друго сега да ми предложиш...
Нито да дадеш...
Не можеш да ме утешиш със думи мили, нито с избърсване на моите сълзи....
Една горчива тръпка ни дели...
Но аз те моля
за да не се погубим тъй бързо...
Дари ме с малко престорена искра...
Изрежи ми мъничко любов
от своя сутрешен вестник
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: poetry_in_motion
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-11
прочитания: 105
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759