|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Изрежи ми мъничко любов от своя сутрешен вестник
Стоим на масата лице в лице... Мълчим... И отпиваме от чашите с кафе... Няма погледи, ни стонове дори... Всяка сутрин все така седим.. А отвън все тичат двама млади, прегърнати под вестник стар, Дъждът ги гони тихомълком, Но те имат мъничък подслон, И нищо друго в този миг не ги тревожи, щастливи са и мокри те... Но щастието на три етажа по-високо Ще си отиде след година, даже две... И изгубиха са тез моменти, на влюбени прекрасни дни... Остаряхме твърде бързо или пораснахме в желанията си... И сега аз тъжно пия сутрешното си кафе... А ти пушиш своята цигара, уж си близо, но на хиляди километри от моето сърце стоиш... Сега е просто навик... Задължение, наложено от неписани закони... Ти търсиш щастие си в сутрешния вестник, А аз в утайката на сутрешното си кафе... Не можеш нищо друго сега да ми предложиш... Нито да дадеш... Не можеш да ме утешиш със думи мили, нито с избърсване на моите сълзи.... Една горчива тръпка ни дели... Но аз те моля за да не се погубим тъй бързо... Дари ме с малко престорена искра... Изрежи ми мъничко любов от своя сутрешен вестник
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: poetry_in_motion
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-11
прочитания: 105
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46735
Съобщения: 197277
Лексикони: 2130
Коментари: 70338
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|