Hикога не прозвучах баладна!

Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Сега съм зимно-пролетна. Илюзия.
Останах в неизпятата тоналност.
Не можеше да ми напишеш в рими
един куплет. И как да се изпея?
Не ми умряха нотите значими...
Убих ги със мечтата да живея
и в нечий влюбен глас да се позная.
Спонтанно да се понеса - лирична.
С началото, започващо след края -
в онази тръпка истинска, първична.

Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Та аз съм тази - скалната акустика!
Крещящата стихия водопадна...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-11 г.
прочитания: 138
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166137
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59077
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405