Нека да знае

Разкажи й за мен!

За нощите диви

нека да знае,

че бяхме щастливи.

Кажи, че и мен

преди ме обичаше

и същите думи

на мен ги изричаше.

Нека знае, че аз

бях единствена някога

как в безлунните вечери

мен сънуваш понякога.

Нека знае, че даже

тя до теб да заспива,

мен когато ме няма

всичко в тебе умира.

И когато с ръцете си

страстно ти я прегръщaш

тайно в своите мисли

пак при мене се връщаш.

Защо не и кажеш,

че аз съм жената,

в която откриваш

всичко красиво

и само когато

съм близо до тебе

сърцето се чувства

истински живо.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf