Обречен

Боляха клепачите,
натежали
от съблечени истини
и отлитнали пориви
в тъмното.
Думи красиви
прелитаха.
Устни
в гримаса застиваха,
онемели
от изгубено вричане
в едно отдавна
изстинало безвъзвратно -
"Обичам те".

Нощ и звезди,
а сякаш мъртвило.
Път, без пътека
и живот във смъртта.
Скитник, обречен
сам да се скита,
търсейки бряг
в любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf