бяло

под белия прозорец се прегръщат

клонки отрупани със бели цветове

и бели мисли във зениците промушват се

на пръсти с ласката на бели ветрове

небето бяло като плащ копринен

обгърнало е съненото бяло слънце

положило глава на облаче немирно

и белият му дъх капки бисери рисува

и ги нанизва във огърлица вълшебна

за бели самодиви със коси от свила

разпуснати на пръски бели водопади

и бяла музика ме цялата облива

от бялата дъга поръсва дъжд във бяло

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf