Какво нещо е любовта...

Какво нещо е любовта...
Днес жизнерадостно стъпва по периферията на устните, търкаля се весело по нежните им улеи, и неуморно се смее на слънцето, като постоянно събира в шепи от златните му лъчи и ги втрива в червените си коси.
А те, устните - жадни, напукани, усмихнати,се отъркват една у друга... Ах, дано я хванат тази любов!
Дано по-дълго да се задържи върху розовите им гърбове,по-дълго да гали страстта изпълнила ги; по-дълго да ги дарява с райското усещане, което те рисуваха като Щастие...
Но тази Любов обича да играе, да не чака, да бъде свободна като вълните, които често виждаше от върха на някоя черна мигла или докато се олюляваше върху някой рус косъм...
Тази любов неуморно скиташе,играеше,лудуваше... Тя правеше толкова много бели, че добрините й сякаш минаваха ей така през сълзите и охканията...
Тази любов е тъй малка, тъй лека и тъй ефирна, че се спуска от върховете на устните право върху влажните гърди на езика...
Той усеща стъпките й, чува песните й и заедно с нея започва да танцува... Вече не е самотен, а истински щастлив... О, да, щастлив! Дума която дълго време го срещаше с небцето и за тях нямаше значение... Но ето, че днес то тупти в езика и той знае, че тази любов е тъй сладка, тъй приятна - като шоколад...
Ах, да може да я задържи по-дълго... Той се надига,притисква чело върху стената от зъби...
Ала любовта не търпи и вече се спуска все надолу...
Скача по гласните струни... Тихи стонове пропълзяват навън и политат към белите облаци...
Любовта лети... Все надолу...
Дланите я чакат трепетно... Вълнението им расте... Пръстите весело си шушукат... ”Тя ще дойде!”...
Чакат, чакат... Потят се от нетърпение...
А Любовта през това време, шепне на сърцето нежни думи, врича се във вечни идеали и неусетно прокарва показалеца си по клепачите му...
- Ах! - трепва то. Ударите му зачестяват, то се изчервява... И отваря очи...
А Любовта я няма...
Тя вече размята воала си в корема.... Копринените му нишки леко и неусетно се веят наоколо..
- Сякаш пърхащи пеперуди... - изрича някой съседен нерв...
И за миг... Любовта отново се губи...
Пленява слабините със страстните си думи, омайва ги бавно, постепенно ги разпалва и когато огъня мигва в някоя вена...
Колената треперят... Пълзящи вълни на щастие спускат въздишките си над белязаните им лица... Косъмчетата подскачат радостно нагоре, за да прегърнат някоя молекула любов витаеща във въздуха... Ала не успяват да прободат кръглите им капсули и тъжни свеждат върхове надолу... Дано Любовта ги утеши...
Вече е утре... А Любовта отдавна изви стройното си тяло през пръстите на краката...
Сега тя пътува... В търсене на някой друг, оставяйки след себе си сълзи, пълзящи по периферията на устните...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf