Тя гледаше през прозореца. Беше се замислила нещо и дори не го чу, когато влезе в стаята.
- Сеньорита, къде сте се замислила? - попита я Той.
Тя се стресна. Беше се загледала през прозореца и гласът му я изплаши.
- Загледала съм се в капките по прозореца... - отговори Тя. - Умислена сте... Струвате ми се тъжна, неспокойна... Тревожи ли ви нещо?
Тя мълчеше...
- Защо се умълчахте Сеньорита? - Навън вали... - промълви Тя след кратко мълчание.
Той погледна през прозореца...
- Защо така мълчите? Защо очите ви са пълни със сълзи? Нима нещастна сте сеньорита?
Тя мислеше за това, колко красиви биха били хората, ако търсеха романтиката в себе си, а не в книгите и филмите. И ако го правеха, то тогава усмивките на щастието биха се увеличили стократно!