Навън вали...

Тя гледаше през прозореца.
Беше се замислила нещо и дори не го чу, когато влезе в стаята.

- Сеньорита, къде сте се замислила? - попита я Той.

Тя се стресна.
Беше се загледала през прозореца и гласът му я изплаши.

- Загледала съм се в капките по прозореца... - отговори Тя.
- Умислена сте... Струвате ми се тъжна, неспокойна... Тревожи ли ви нещо?

Тя мълчеше...

- Защо се умълчахте Сеньорита?
- Навън вали... - промълви Тя след кратко мълчание.

Той погледна през прозореца...

- Защо така мълчите? Защо очите ви са пълни със сълзи? Нима нещастна сте сеньорита?

Тя мислеше за това, колко красиви биха били хората, ако търсеха романтиката в себе си, а не в книгите и филмите. И ако го правеха, то тогава усмивките на щастието биха се увеличили стократно!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: angeloflove
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-11 г.
прочитания: 61
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42449
   Съобщения: 166245
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59087
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405