Болка

Разнищва болката, кълве дълбоко.
Оставаш само сетива и спазми...
След толкова безсмислена жестокост
как разума си бистър да опазиш?

Да, разумът приема неизбежното.
Ала сърцето го отхвърля с яд -
препълнено от спомени и нежност,
застинало в самотния си ад.

Не можеш философски да приемеш
такава болка, непосилно жива!
Отхвърляш разума - ненужно бреме
и с дрипава надежда се завиваш.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-12 г.
прочитания: 166
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7284
   Автори: 1946
   Произведения: 42570
   Съобщения: 172056
   Лексикони: 1835
   Коментари: 59307
   SMS-и: 762
   Снимки: 4434