Срещата ни бе случайна, във вечер тъй омайна. Подаде топлата си длан, усмихна ми се мило и разбрах, че за теб сърцето ми е забило. Ти беше тъй мил с мен, че не исках да идва утрешния ден.
Помислих те за ангел, изпратен за мен, но потъна в сивия скучен ден. Отиде си! И макар да си далеч от мен, сърцето ми остана в твоя плен. И знай,че те обичам и никога не ще спра да го изричам.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------