НЕКА ВЯТЪРЪТ МИСЛИ ЗА НАС

Нека вятърът мисли за нас.
Бели чайки в простора да носи.
А с лъчите на слънчев екстаз
ние с тебе ще шляпаме боси.

Край брега на доброто море
ще събираме чувства и миди.
От вълните една ще се спре -
любопитна докрай да ни види.

Ще е синьо - до нежен сапфир.
Водни пръски сред нас ще танцуват.
А в безбрежния светъл ефир -
мъдри облаци тихо ще плуват.

Нека вятърът мисли за нас
и със топла любов ни повее.
Дъх във полъх. Усмивка без глас.
И денят, който дълго се смее.

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf