Неразбрана...

Неразбрана...
Шепа мисли хвърлени във пепелта...
Ала този път няма да ги търся, за да ги спася...
Да се задушат дано в тази черна мръсотия...
За да може някога да разбере...
Че и аз съм имала в гърдите си не пластмасово, а истинско сърце....
Не искам да съм механична кукла
увиснала на няколко конци
Прокарани през ръцете груби на
Случайния човек...
Аз искам да съм въздух...
Никой в клетка да не може да ме задържи...
Аз искам да съм вятър...
Със сила и щастлива свобода...
Аз желая да съм сянка...
Единствено разбрана от нощта...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: poetry_in_motion
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-12 г.
прочитания: 98
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42577
   Съобщения: 172416
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59337
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436