Мираж

Идваш в мрака тихо,
като кратък блян сърцето ми връхлиташ,
а аз отвръщам плахо
на любовта, която охолно ми предлагаш.

Това е подозрително.
Убедена съм, че няма дълго да си с мен,
а така е мъчително,
когато моят свят до основи бива разрушен.

Да повярвам ли? Кажи!
Нека наясно съм какво ме чака,
стига толкова лъжи.
Да се доверя ли на силуета в мрака?

Образ тъй примамлив,
обещава ми той красиви неща.
Но образът е мъглив
и бяга от светлината на свещта...

Да зная: лудост е това,
но всичко в мен крещи и ме раздира,
в ушите ми кънтят твоите слова...
Безумство е, но нека никога не спира!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-12 г.
прочитания: 61
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7283
   Автори: 1946
   Произведения: 42566
   Съобщения: 172003
   Лексикони: 1834
   Коментари: 59306
   SMS-и: 762
   Снимки: 4434