Неочаквано...

Не дочака даже да ме видиш... навел глава си тръгна уморен.

Потърсих те... но беше късно, прочетох го във погледа студен.

Студа в очите ти прозира, и някак странно е сега...

...очи в които огън виждах, лед сковава ги сега...

Недеи, недей ми обяснява... имаш право на това...

в живота често пъти става нечакана да тръгне лубовта...

Само за едно те обвинявам - безумно вярвах ти... а ти...

със леден поглед ми отнемаш и малкото останали мечти...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf