Разделени

Умрял бащата...
После майката.
Намерили я
вкоченена
с невръстна
рожба във ръце.
А в ъгъла
на бедната им стая
треперещо седяло
първородното момче.
Едва откопчили
от майката детето,
зловещи оплаквачки
се явили на мига...
Плакали те,
скубейки си косите
за чуждата и
своята съдба.
Почти без глас
и без сълзи в очите,
с души изгубени
в зловещата война.

Роднини бедни
в немотия, глад
немилите сирачета
отгледали...
И след години разделили.
Дали по-малкото
в чужбина - храненик,
защото
хляба недостигал.
Било и милосърдието
на привършване.
Разплакани разказали
на всички в селото,
че чужденците
го откраднали...

***
Далеч един от друг
сираците отраснали.
По чужди къщи
чужди мъки поделили,
а радостите им
останали несподелени.
Но бог е милостив!
Намерили се
след десетилетия -
вече възмъжели.
Ненаситени
на ласки майчини -
прегръщали се,
плакали -
един за друг
с годините копнели.
На пода легнали,
прегърнати заспали
както някога...

И после както някога
се разделили.
В две държави,
две семейства -
жените и децата
ги зовели.
Да бяха само те...
Но не!
Капитализъм,
комунизъм,
хунти
и какви ли не
студени граници
брат от брата
с годините
делили...

***
На края
душите им
завинаги
се срещнали...
на оня свят.
На този
костите
останали -
отново
разделени.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf