Слънцето умира с малко думи,

вината нежна е и лека - като ден

Във гръб убивам с лесните куршуми

(и себе си убивам - но пред мен)

В затвор лежах - защото те обичах,

смъртта гостуваше във тесния ми двор.

Оцелях без сълзи - като се отричах,

(разбрах какво е, мъжки кръгозор)

Намерих смисъла в това да съм безсмислен

обърнах болката в молитва за живот.

Измислих ролите в сценария прелистен

(за мен палача кръвен - ти си кукловод)

И теб намерих - беше самодива

а онзи изнасили те - но чисто.

Постъпка грешна? Не! Правдива.

гилотината поиска! Беше поривисто

Решетките са бели щом си празен,

не съжалявай - ще докоснеш клони.

Профила от влага е премазан

анфасът грее - той сега се моли...

Спокоен съм - ужасно съм спокоен

страха разпадна се на ириси в окото

След време ще съм само дъх покоен

а всеки спомен свършва със защото...