20.02.07
... И боря се със собствените си надежди... най-празните надежди на света! В очите болката прозира... сълзите ми преливат със дъжда... Не искам да ме виждаш отмаляла, ще се смея всеки Божи ден, и нека всички ми завиждат, за нрава ледено студен! Но знай... отвътре ще изгарям... ще умирам всеки път до теб, ръката ти щом ме погали, стара болка силно ще ме пари! ... Ще се срещнат погледите вяли и сякаш нищо не било, ще тръгнеш весел и замаян, към нечие покварено легло! Това си пожела - защо ме обвиняваш... нали това е твоята мечта... да грабиш с пълни шепи от живота, но никога да не познаеш любовта!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Liviq_
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-13
прочитания: 148
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
