Изповед

Добре дошли в моя свят. Вече няма сини небеса и покой.

Добре дошли в моята истина. Начина по който се чувствам е не

уписуем и колкото и песни да изпея не биха облекчили болката.
Но, ако някой слушайки тази песен иска да облекчи болката знае къде да ме потърси.

Аз ще бъда там така студена и самотна скрита зад маската на щастието.

О, да още чакам дъжда да спре болката да отмине, ако някой иска да

се бори, да ме спаси нека го направи и в замяна аз ще му дам своят любов...

Аз още чакам тук сама, а навън вали порой дали ще измие болката

О, да май чувам стъпки в самотата... Дали полудявам или това си ти?

Ако и този път идваш за малко по-добре се спри и тръгни преди да си дошъл!

Защото трябва ли? О, по дяволите трябва ли всеки път да тръгваш толкова скоро?

Още не те познавам, още не ме познаваш, но аз усещам как спираш болката само като си в мислите ми

О, по дяволите трябва ли всеки път да тръгваш толкова скоро?


Добре дошли в моя свят. Вече няма сини небеса и покой.

Добре дошли в моята истина. Начина по който се чувствам е не

уписуем и колкото и песни да изпея не биха облекчили болката.
Но, ако някой слушайки тази песен иска да облекчи болката знае къде да ме потърси.

Аз ще бъда там така студена и самотна скрита зад маската на щастието.

Още не те познавам, още не ме познаваш, но аз усещам как спираш болката само като си в мислите ми

О, по дяволите трябва ли всеки път да тръгваш толкова скоро?

Още не си бил в ръцете ми, но ме изпълват толкова въпроси за бъдещето..

Дали да ти повярвам или о, за бога аз вече ти вярвам и ако ме нараниш

ще вали вечно, вечно, а сега ми кажи искаш ли да спреш този дъжд да намериш изход

да ми покажеш пътя?

&NBS;

О, да аз вярвам, че ти можеш, че ти можеш да ме изведеш от този вечен кошмар, защото

аз искам да говоря искам да знаеш за всичко. Искам да ме познаваш във всяка светлина да те познавам във

всяка светлина, но, о, по дяволите аз не съм сигурна в себе си толкова много лъжи стоят около мен, че не мога

да си повярвам и ако протегна ръцете си няма ли да ме изоставиш?


О, ще спреш ли този дъжд? Ще го спреш?

О, по дяволите моята история... твоята история...
твоите мисли, моите мисли...
твоите ръце, моите ръце...
ще се държат ли заедно?
Ще ме водиш ли вкъщи всеки път когато бягам от себе си?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf