МУЗАТА МИ...ПРОГОВОРИ

Мразя да ме бесят,

сутрин рано

по дърветата

и вятърът да развява

бяла кърпа.

Живее ми се.

Не искам качулка.

Искам да гледам палача

в очите.

Преди да умра, да усетя

още веднъж жилото -

И сладкото... И горчивото.

Смъртта е последна гара.

А мен още ми се обича.

Искам да спася любовта си

и всичките нейни

прозорци.

Паметта ми... В момента

е в дупка.

Затова някой трябва да напише,

че ме имало там,

между редовете.

Гола, посиняла от студ,

една такава... Никаква -

със своите спомени,

със страха си...

Че имах време и за

вечеря

на свещи с дим от цигари

с мъже -

лепнеща дъвка

със захар.

От ония, способните.

(Да изпробват емоциите ми,

да ги навиват на пръста си

и после да ги изплюват.)

Научих се... Да ги познавам.

Кучета... А аз

имах нужда от вярност -

(без стегнат възел

на вратовръзката.)

Спокойно да ме разхождат

из нощите.

Да обичат децата ми.

Искам да запазя всички

думи...

И онези - с изтекъл срок

на годност.

Днес денят беше сълзлив.

Нещо в мен проговори

Огледалото - прас!

И се разцепи...

(Поверие било за щастие.)

Нямам нужда от бесене

сутрин рано на съмване.

Трябват ми хапчета.

Безразличатъчни.

И нокти...

с кърваволакиран маникюр,

(надрусан с доза самочувствие) -

Да го забия,

в оня клон, където връзват...

За щяло, нещяло,

бесилото.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf