|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Хвани ръката ми, това ми стига
По този път ли минахме...
Не знам, нали и ти вървя до мен,
нали ръцете си държахме и се смеехме,
за кратко, после всеки тръгна сам.
Оставила съм знаци по земята
и всичко помня, всеки глух вираж,
дори местата, дето съм те чакала,
останала без дъх и без кураж.
И после всичко свърши... пропаст,
застанали пред нея, не разбрахме
кога сме тръгнали във грешната посока
и колко дълго сме били нещастни.
Но няма нищо, затова е пътя...
да криволичи и да изморява,
не всеки има тази участ,
да е роден, окичен със любов и слава.
За орловия полет, трябват орлови крила,
на мен ми стига твоята ръка...
а погледът ти, пътя ми да осветява.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-13 г.
прочитания: 140
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42448
Съобщения: 166185
Лексикони: 1825
Коментари: 59081
SMS-и: 762
Снимки: 4405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
