Нима и днес, в измислицата бях, А истината... беше че съм тръгнал. И думите, които разпилях показваха в какво съм се превърнал.
Една реалност, скрита във сълза, потича под окото ми и пари. Нима парите, бяха с имена на истинските, верните другари?
В душата ми е волтова дъга. Потича ток в кръвта ми. Празни вени. Сърцето ми напълнено с тъга - Това ли е останало от мене?
Така света, докрай не се върти. Едната му половина - вечно тъмна и аз така... с половина от лъжи ще си замина... и не ще се върна!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
