НА ПОЕЗИЯТА

Вземи ме поезио, прегърни ме с любящи ръце,
че няма сили вече мойто сърце.
Помогни ми поезио, скрий ме в някой стих,
успокой ме с погледа си тих.

Не ми се иска да се предавам,
но и не искам вече да се наранявам.
Загубих - трябва да призная,
но нима съм виновен,
че се влюбих и си позволих да мечтая ...

Утеши ме приятелко верна,
не наметвай душата ми с перелина черна.

Вземи ме поезио, подай ми ръка,
толкоз много се нуждая от тебе сега.
Ти знаеш , колко много се надявах,
ах прости ми,
че с мойте грижи те занимавах.

Не позволявай да изгубя светлината,
не ме оставяй в тъмнината да търся покоя -
спаси ме приятелко моя...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-14 г.
прочитания: 170
точки: 59 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42740
   Съобщения: 179397
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59629
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483