Безмоторният

Безмоторният

На мой приятел, който е инвалид

Не плаче

Безмоторният човек.

Очите му са клюнове на ястреби,

начупили прозорците за полет.

Преди крадеше времето от него

единствената жажда за любов

с жените пожелани, но останали

в часовника му - чужди за прегръщане.

Единствената жажда за живот

без ропот колеблив се съгласяваше.

С погрешните твърдения на шефа си.

С безвкусните костюми.

И с прогнозите.

Дори когато слънцето предсказано

на тъмен дъжд в гърба му се изписваше.

Сега се люби с всичките жени.

На масите с най-белите покривки

Остава дълго. Дълго пие вино -

Най-нежното за глътка досега.

От празните му джобове отлагано.

Сега не стягат тежките костюми

гърдите му, копнеещи море.

Докосва бос огнивото на пясъка

и после, в стара кърпена пижама

заспива, на открито, под звездите.

Не плюе Безмоторният човек

молби за смърт от устните си каменни.

Когато катинар заключи тялото,

крилете се промъкват през ключалката.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf