Плюшена играчка

Плюшена играчка на леглото ми стои.

Изглежда толкова тъжна и самотна.

Играчка, която ти ми подари.

Играчка в която виждам твоя поглед топъл.

Погледна ли я виждам теб.

И спомням си смехът ти нежен.

Докосна ли я аз усещам лед,

лед, пренесен така небрежно.

А как я гушкахме играейки като деца,

а как целувахме се, целейки се с нея.

а как се свива моята душа,

когато взема я в ръце... ще полудея.

Сили нямам аз от леглото да я махна.

Всичко там напомя ми за теб.

Гушкам я със нежност непонятна,

само тя ли остана ми след теб.

И вечер когато тихо заспивам,

положила глава на мекото зверче,

вечер аз отново разбирам,

че аз не играчка подарих ти, а моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf