Разсмиващо

Изсмукана, но още наводнена
прощава ми душата вътре в мен.
Намира ме - невздрачна и смалена
в един покой от приливи смутен.
Надеждна от стремежи безнадеждни
със крясък викам твоята ръка.
Ръката ти измиваща кървежи
да влее в мен лирична кръвнина.
Безпътна от пътеки извървяни
паричка хврълям в блато за кадем.
От тинята изплуват измекяри
събуждат се и тръгват подир мен.
Сънувана - сънувам те стократно
безплътен беше - нямаше лице.
Сега си всичко - Да! Невероятно
покръстих те, прекръстих те добре.
И питаща, но някак своеволна
откъсвам се, но нещичко не взех.
Ти помниш ли... душата ми е в твоята...
Разсмя те Бог - когато се заклех.

А люляците толкова обичат
дъждът , да ги полива и вали.
Забождам във косите си от всичко...
Отиват ми и момини сълзи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf