ПЕДЯ ЧОВЕК-ЛАКЪТ БРАДА

Дай ми приказка, тате, за сън.
Да заспа като къпан в кревата.
Ето, тъмно е вече отвън
и изгряла е нежна луната.

Сине, приказки вече не знам.
Сива проза чета напоследък.
Блъскам яко - живот да ти дам,
но не виждам да има напредък.

Хайде, тате! Недей ме лъжи!
Имаш приказки, скрити в торбата.
За юнака добър разкажи,
който смело пронизал ламята.

Сине, тази проклета ламя,
всичко здраво и чисто погази.
Пъшка нашата тъжна земя,
че го няма юнакът да пази.

Стига, тате! Не искам това!
Сънчо вече отдавна ме вика.
И в невинната детска глава
не наливай сега политика.

Спинкай сине! И светла звезда
нека носи в съня ти надежда!
Татко-педя със лакът брада
нова приказка в теб да нарежда...

(От "Бакърена паничка")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf