Една съдба

Една е моята съдба...

Една да страдам аз сама...

И моята душа, и тя,

да стене вечно във нощта...

Поредна нощ прегърнал ме е мрака,

поредна нощ едно дете заплака...

И ето пак потънала в нощта,

ридая ей така...

Кажи ми ти сега,

мога ли да забравя моята съдба...

Защо трябва да съм аз добра,

след като съм напълно сама?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf