В мен,
измиваща съвсем,
възраждаща,
въздигаща ...летяща
вода на дългия ми ден.
На миналото ми,
на настоящето
и на дивашкото
в пелина
винен и сгорчен.
А камъка е праг облян
и оживен от бистрия върток
мъхнат със живост
-органичен свод-
върбата с белите листа.
И тишина подобно вятър.
Възраждане от мъртвата вода.
Ръцете ми - най-живия подател
на стоплена във шепи глътка жажда...
Възкръсване

на нерв в горяща пазва.

За тебе

моя светлина!