няма я

Днес събра багажа си. Замина.
Музата си тръгна и не се обърна.
Листът бял остана тъжен,
прашен, пуст и непотребен.
Стих след стих чета, от вашите.
Моите... не стават - нея няма я.
А един гласец безплътен и бездушен
злобничко започна да дълбае:
- Мислиш си, че става? Много бъркаш!
Я в ръце вземи се, спри навреме -
стига си опитвала, човъркала,
че дори за мене вече стана бреме!
Остави на можещите писането!
Не се мотай, а с друго захвани се!
Ето, чудна работа си имаш...
Научи се, ако искаш, да бродираш...
Усетих, че ще чопли дълго-дълго...
Цигара си запалих, налях си чаша вино
и вече бях почти съвсем готова
в съвета му другарски да се вслушам,
когато на вратата входна позвъни се.
Подскочих, а гласът замлъкна изведнъж.
Кой ли е? Отворих плахо и... назад пристъпих,
за да си влезе вкъщи... музата ми. Върна се!!!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: doreto66
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-15
прочитания: 177
точки: 52 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201778
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68535
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704