Удавих се във мъртвите морета

а залеза последен беше цял.

Пограбан шум от чезнещи полета

една нарочност - свят като парцал...

А колко малко исках да съм жив

и как безропотно се подчинявах.

Крещях на воля - бях щастлив

(раздавах болка с нея притежавах)...

И тя дойде - летално престаряла

със бяла рокля - сенки под очите.

Смъртта е силна, защото е видяла

страха в ръцете - болата в сълзите...

С ръка показа ми белязани пътеки

зарадва се на моята безбожност

и каза тихо - "знаеш ли, че всеки

е бог и дявол - право на възможност"...

И тръгнах през съдбата си отречен

по пътя си намерих всички белези.

На гроба си написах - безпогрешен

след мене вятъра написа ме - по-себе си...