|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Да вярвам ли...
Да вярваш в себе си,
не значи да си прав,
и вярата понякога е сляпа,
готова е да вкара в грях
повярвалия в себе си нещастник.
Недосегаеми вървиме
през живота...
и той ни прави своя реверанс,
и се оплита булото на злото,
след пищна сватба
глух финал...
От сладкото облизали лъжицата,
до капка пресушили
всеки пир,
оставаме на дъното на нищото,
там някъде разливаме се в стих,
банален, като дългото напиване,
един и същ,
като безкраен вик.
Да вярваш... да крещиш...
а всъщност чуваш ли,
над тебе птиците прелитат
влюбени.
Дали ще мога, като тях.
Да вярвам ли.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-04-16
прочитания: 147
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7559
Автори: 2044
Произведения: 46061
Съобщения: 206310
Лексикони: 2049
Коментари: 68764
SMS-и: 800
Снимки: 4707
|
|
|
|
|
|
|
|
|
