Брадясване

Брадясване

На първата ми любов, която почина

Косите на тревата побеляха.

Напуснаха ги младите им птици -

разбиха си главите във асфалта

и хвърлиха предсмъртно перушини

към гърлото ми, за да го запушат.

Върба съм.

Магистрална.

И цигарите

на леките жени

ме задушават.

Капризният ти свят ме е изхвърлил.

И тръгвам сам по градските артерии,

когато в мен потънат чужди сълзите.

А колко дълго мога да прегръщам

витрините, в които търся себе си -

в стъклата им щом виждам сляпа кукла?

От вярване напразно

ще брадясам.

С изсъхнали целувки върху устните.

По тялото със дупки от прегръщане.

Ще срещна друга и ще се обръсна.

Ще бъда

Гладък.

Равен.

И послушен.

Но всеки път, когато я целувам

брадата си ще помня като липса.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf