Време...

В един дъждовен ден, ти бе спряла - там до мен,
приказваше ми нещо на уше - уви, не чувах аз, умрял бях аз за теб.
Ти търсеше ме под дърво и камък да чуеш моя глас, моя допир, моя аромат,
аз тръгнал бях надалеч от твоите мечти.
Ще дойде ден и два, ще искаш всичко да е пак както преди,
но я няма тази искрица която поддържаше жарта.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rosendvd
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-16
прочитания: 110
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48846
   Съобщения: 213838
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73628
   SMS-и: 806
   Снимки: 4947