Чувствам душата си боса, ти всичко от нея отне! Сега за твоята обич ден и нощ прося, да бягам - не мога - не знам накъде! И на сърцето окови ти сложи, защото и него одавна превзе. Надежда едничка само остава, но времето бавно отлита и скоро и тя ще умре!