Няма да те подмина

Обещах си да не вярвам на мъжки думи. Казах си, че няма да позволя отново да бъда наранена. Не исках повече никой да се подиграва с чувствата ми. По-добре да съм сама... Но ти си причината да наруша обещтанието си. Привлякоха ме не очите ти, а изпиващтият ме поглед. Омаяха ме не устните ти, а усмивката ти. Бях забравила за тръпката, която се изпитва при среща. Няма подходящи думи които биха описали начина, по който разговаряш. Възприемаш ме такава, каквато съм. Не е нужно да съм гримирана или облечена с модни дрехи, за да ме забележиш. Това харесвам в теб. Ти си единстван, умен, интилигентен. И не може да се устои на чаровното ти излъчване.
Приживяла съм немалко несполуки и грешки, за да оценя истинското. Аз няма да те подмина. Няма да се боя да се изправя пред страховете си. Дали и ти ще ме нараниш, дали ще ме направиш щастлива? Не знам. Ще се радвам на всеки миг, в който си до мен. И ще продължавам да бъда пленена от усмивката ти, докато тя бъде предзначена за мен...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ev4eto_92
раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2008-04-16
прочитания: 99
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759