Утро на срещата

Утро на срещата

Абдулрахман Акра
----------------------
Морето весело се прозява,
танцуват пясъците на брега,
слънчеви лъчи път си пробиват
из нощната гора.
Орхидея се протяга,
докосната със златната ръка
на утринното слънце.
Струйка роса се стича
между гърдите на сутринта
и потреперва...

Стоиш пред мен...
Истина ли е?
Кимва съдбата: Да!
- А очакването...
- Изпарило се над копнежния огън
в нашите сърца.
Нима не усещаш,
че тежките му сенки
са се оттеглили?
- А после?
Лъчезарно се усмихна съдбата:
Сега се радвайте
на любовта...

Ала с палаво око
намигна
и си тръгна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf