Прилуняване

Открехвам вратата на изтръпнали спомени.
Небрежно прехвърлям годините...
Не искам отново въздишки отронени.
Не искам и чувствата. (Милите?!)

Към утре поглеждам и знам,
че тяхната мрежа не стига до мен...
Със силен заряд - дързък плам -
казвам "да" на новия ден.

Към прилуняване се стремя,
щом звездите ми сочат пътека.
Отваря широко двери светът
и ми предлага за дом небето.

Тогава се чувствам защитена
от интригите на земята.
Към щастие съм устремена,
пък кой каквото иска да смята.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf