Предречени остават днес победите а времето безкрайно уморено и щитовете бели - до полуда мечовете празни - като нямане доспехите белязани от подвизи стрелите все са точни - като погледи...
Войната е религия за слабите...
И после се намери онзи джокер изваден като феникс от бунището заложен като мярка в заколение обърнал и последната надежда за победата на нечия съблазан...
Смъртта е религия за можещи...
наркая всичкo свършва с пепел и няколко прелистени момента наздраве за убитите - така да им завиждам, че не виждат колко сам е този свят без тях...