Не казвай - не!
Ти каза - не!...Но аз си продължих.
Да, знам, детето плаши ярък пламък,
когато твърде близо приближи,
помислило жарта за стъклен замък.
Кристали във кармин, и топъл дъх,
докосващ деликатно хладна кожа.
Не съм душа на горски елф във мъх.
Страстта ми свети с блясъка на ножа,
порязващ пръсти и отрязващ сетен страх,
от който се отърсвам с ярост дива,
като от дрипа, цялата във прах,
като свободна, непокорна самодива.
Ти каза -не! Но сигурен не бе,
че можеш без страстта ми да живееш,
без тази нежност-облачно небе,
воал през който слънцето се смее
и сгрява вените ти, непознали грях,
невинно-чисти, като дъжд през юни.
Нима без мен ще кажеш пак - живях?!
Ако сега разкъсаш моста помежду ни,
ще се засипят дълги, скучни, сиви дни,
а нощите пък -блудници прогнили,
ще гаснат и пищят .Не ме гони!
Да шепна вече нямам глас, ни сили.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-17
прочитания: 258
точки: 48 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )
|
