СПОМЕНИ ТИЧАТ ИЗ ДВОРИТЕ...

* * *

Спомени кръстосват из дворовете,

на тихи къщи в запустяло село

с една мечта разчупила оковите

и незнайно на къде поела...

И лъчите й, като бръснач над гроздето,

в узрели кичури се ронят,

от бурени задъхало се лозето,

в което само спомени се гонят...

В примряли махалИ, щурците плачат

и тук-таме, мъждука светлинка,

която дава дъх на здрача,

и напомня за... живяла топлина...

И сякаш мъртъв е мегдана,

като, че никога не е живял,

чешмата от ръждясала стомана,

порутено тъжи във... бяло...

А спомените ми кръстосват из дворовете,

препъват се със старите налъми

и като деца подтичват след воловете,

из прашните, заспали калдаръми...

Едва крепи се старата ни къща,

погалвам нежно бялата бреза,

а спомена на детсвото - преглъща,

едва отронена, сълза...

И тръгвам си по пътищата същи,

които ме извеждат към града,

зад мен оставям няколкото къщи

с догарящата, своя... тишина...

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf