Припомням си понякога за нощите,

прекарани край морските вълни.

За пясъкът, все още топъл под нозете ни,

за лунните възвишени мечти.

За бриза, вплел се във косите ни,

за звездопада в влюбени очи.

Ръка в ръка преплели. И обречени,

един на друг във идващите дни.

И питам се - какво ли случи се,

та вятърът с единствен щрих отвя

онова, що с пищен смях обличахме

и вярвахме, че непобедимо е

и в зло, и във добро.