Съдба

От болка е сковано моето сърце,

стичат се сълзи като на дете!

Самотата – застанала до мен,

скоро ще ме вземе в плен.

Страхувам се от моята съдба,

дали ще бъде тук страхът.

Любовта, потънала е в ада,

красотата болна страда.

Чувствата добри и нежни,

станали са леко снежни.

Ах дали само лед и студ,

се крие в домашния уют!

Спрете тази грозота,

вижте своята съдба!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf