Тишината ми

Нямо лъщи тишината ми - измита до кръв от дъжда
(стаил се в сив облак - да се налее отново).
Тичам - от нея (и себе си) да се освободя
но ме спъва тихата й лепкава сянка ( мокра)
С нащърбени нокти в коленете ми се впива
и с вени, в усилие изпъкнали до черно,
глезените ми във стегнат възел обвива
и ме просмуква най-до дъното (в сърцето).
Единствени косите ми останаха свободни -
мъчителката не успя да заплете ги в плен.
С вълни от блясък я целуват - животворно...
От ласката им запява... тишината в мен...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf