|
"Кървим, за да разберем, че сме живи..."
Тя стоеше до прозореца.
Дали защото имаше какво да види през него или отново, за пореден път бе изпаднала в дълбоки размисли?!
И аз не знам...
Той тихо пристъпваше към нея, за да не я уплаши; хвана я за ръката, леко и нежно, и целият й живот мина пред очите му...
Не, не беше живота й! Бяха мислите и чувствата й, страховете и желанията й...
Тя потрепери... След нея потрепери и той... и разбра... тя му беше показала душата си...
***
Отново се беше отнесла на някъде.
Той отново се приближи към нея и се заслуша в тишината...
Хвана ръката й и я усети...
Какво усещаха докато стояха един до друг?
Какво мислеха докато си разменяха влюбени погледи?
Тя се страхуваше!
Да чувства, да мисли, да говори, да желае, да бъде себе си!
А той? Той страхуваше ли се?
Тя го погледна...
Какво видя в очите й и той не знаеше, но този нейн поглед го накара да я притисне силно към себе си и да не я пуска...
***
"Съвсем не се имам за жена! Аз съм момиче! Дори бих казала дете!" - мислех си аз. "Отново зазвуча онази песен, която ме кара да изпадам в размисли големи... "Не искам света да ме вижда, защото не мисля, че ще разбере! И когато всичко е направено, за да се счупи, аз просто искам да знаеш кой съм!... Кървим, за да разберем, че сме живи..." Ха... как няколко реда могат да те накарат да видиш толкова много неща! Знаеш ли, стоя сама и въпреки, че има с мен някой, до мен някой, пред мен и зад мен, човек, който ме пази и разбира... Чувствам я... Онази празнота и най-вече... самота... Не знам как да ти го обясня... Не съм сама, но се чувствам така... Не знам, не знам и аз защо! Може би изпитвам самота, защото... а дали не е несигурност? Хмм... може би е повече несигурност, от колкото самота! Защо е тази несигурност, ще попиташ... Чувствам я просто! И колкото и да искаш да разбереш, ще трябва да се справиш сам! Да видиш... да прозреш съвсем сам! Аз не мога да го направя! Нямам сили да се изправя пред това, което е в мен! Нямам силите да се изправя пред теб и да ти кажа какво ме терзае! Нямам силите да преживея толкова много забравени неща! Опитай се да си помогнеш сам!
Не можеш да ме видиш... Дали съм тук? ДА! ТУК СЪМ! Но гледаш през мен... Защо? Защото избледнявам... И накрая ще изчезна... като пламък на свещ...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Емоциите, които преживявам сега! Трудностите, пред които съм изправена сега! ..............
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: angeloflove
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-17
прочитания: 67
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7360
Автори: 1980
Произведения: 43675
Съобщения: 184868
Лексикони: 1894
Коментари: 61802
SMS-и: 776
Снимки: 4571
|
|
|
