Центрофуга в главата

В пределите на собствена обреченост
остава без посока, без предел
и без мотив за бягство към далечното,
и без живец, без ретроградна цел...

Очите й прихващат мазна лупа,
не фокусират криви очила,
но подозира гладност неподкупна
огризките във празната душа.

През огледало - два, три криви свята.
И образ никой там не би познал
... а млечен път се вие под краката
с объркания звезден идеал -

Това е - центрофуга във главата...
звихрена за полет безмоторен.
На този свят бе гостенка душата,
сега се ражда в долен или горен.

   Скитничеството на душата.Човешката
 устроеност към вечно търсене ,познание
и себепознание....Вътрешната неудоволетвореност
на виталната същност при досега й с реалността.

Не ме напуска усещането ,че възвишените идеали
помагат на душевната извисеност ,но  пречат на
едно реално усещане за пълноценно съществуване.
Когато човешкият поглед  е устроен да фокусира
несъвършенството , и недоволство замести позитивизма,
и се стремим към постигане на идеалистичните си
представи .... щастието се превръща в химера.
 Може би просто призовавам онази сетивност,която
е способна да открие съвършенство ... дори в
най-черните понятия и персонажи от този  свят.
 ЦЕНТРОФУГАТА в главата е мотива за отсъствие
 или присъствие, за живот или смърт, за щастие или
нещастие....
     Най-трудния урок - ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ,ДА
БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ...ДА ПРЕЧУПВАМЕ ВЪЗПРИЯТИЯТА СИ---
може би е непосилен , но аз имам желанието и още се уча...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf