ЗАРАЗА

Отне ми всичко - даже красотата!
Без жалост ми открадна младостта...
Дори мечтите, стъпкани в краката
изцапани лежат сега в прахта.

Повярвай, всичко бих простила,
но не и миговете самота,
в които чаках, болката стаила,
да споделиш със мене радостта.

А ти се връщаше студен
и вместо радост - носеше тъга.
Убиваше ме бавно, ден след ден,
изстисквайки цветът от моята душа.

Превърна любовта ми във омраза
и в тъжна сянка моето лице.
Предаде ми и своята зараза -
да бъде камък моето сърце.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-18
прочитания: 207
точки: 62 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 39 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7447
   Автори: 2010
   Произведения: 44536
   Съобщения: 193793
   Лексикони: 1981
   Коментари: 65276
   SMS-и: 795
   Снимки: 4590